Галъп: 68,9% от хората искат България да запази твърда позиция за Северна Македония в ЕС |
68,9% от хората у нас считат, че България би трябвало да резервира твърдата си позиция по отношение на присъединението на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Малко над една пета са на противоположното мнение – че страната ни би трябвало да смекчи позицията си.
Това демонстрира сондаж по тематиката от самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “.*
Няма основна смяна в публичните настройки по тематиката, разясняват социолозите.
В началото на 2022 година, да вземем за пример, „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира за следващ път в постоянната си стратегия публичните настройки по отношение на изискванията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз. 60,8% избраха опцията Македония да бъде позволена, само че единствено при осъществяване на контракта. Съпоставка с ноември 2020 година, когато въпросът още веднъж беше интензивно обсъждан, ясно демонстрира, че позицията по този въпрос измежду българите е втвърдена – делът на отговори „ единствено след осъществяване на контракта “ през 2020 година беше 51,1%, т.е. 10 пункта по-нисък, в сравнение с в този момент. За абсолютно допускане на Македония по пътя към Европейски Съюз при започване на тази година бяха 7,6%, а през 2020 година – подобен дял от 8%. Най-сериозен е растежът за година и половина на тези, които са крайни в желанието си Скопие да не бъде допускано: 15,3% в този момент, против 6,1% през 2020 г.
Втвърдяването на позициите идва за сметка на спад на половина на тези, които не могат да образуват мнение. Това значи, че в хода на дебата в последните месеци, обществото очевидно последователно образува по-активна позиция и тя демонстрира признаци на консолидация в едната посока. Така, на процедура, за две години има повишение на кардиналната поддръжка в обществото ни във връзка с приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че единствено при подчертаното изискване, че извършва контракта с нас.
В рамките на две следващи години (2020 година и 2021 г.) „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира настройките на българските жители и по още един, обвързван с тематиката „ Северна Македония “, знак – целите на българите по отношение на съседката ни.
Както на въпроса за участието на Северна Македония, по този начин и при този, се следи спад измежду колебаещите се и заемане на по-твърда позиция. В рамките на година делът на далите отговор, че най-важното е Северна Македония да уреди връзките си с нас, а не толкоз дали ще влезе в Европейски Съюз, е повишен с 13 процентни пункта – още веднъж за сметка на зоната на колебаещите се. Делът на противоположните отговори може би е бухнал леко – от 5,8% на 7,5 на 100.
Данните не са учудващи като се има поради чувствителността за голяма част от българите по въпроса. Също по този начин, сравняването на две точки във времето към момента не значи трайна наклонност. Последващи проучвания ще покажат дали съществуват ясни трендове. Тепърва ще се види въздействието на новите процеси, вероятно отражение на войната в Украйна, активизацията на властта по тематиката и така нататък
------------------------------------------
* Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “, надлежно телефонен сондаж измежду 800 души, извършен през февруари 2022 година, телефонен сондаж, извършен през юни 2021 година измежду 890 души, както и проучвания лице в лице, извършени надлежно: ноември 2020 година измежду 808 души; декември 2021 година измежду 803 души; януари 2022 година измежду 805 души. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 хиляди пълнолетни българи.
Това демонстрира сондаж по тематиката от самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “.*
Няма основна смяна в публичните настройки по тематиката, разясняват социолозите.
В началото на 2022 година, да вземем за пример, „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира за следващ път в постоянната си стратегия публичните настройки по отношение на изискванията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз. 60,8% избраха опцията Македония да бъде позволена, само че единствено при осъществяване на контракта. Съпоставка с ноември 2020 година, когато въпросът още веднъж беше интензивно обсъждан, ясно демонстрира, че позицията по този въпрос измежду българите е втвърдена – делът на отговори „ единствено след осъществяване на контракта “ през 2020 година беше 51,1%, т.е. 10 пункта по-нисък, в сравнение с в този момент. За абсолютно допускане на Македония по пътя към Европейски Съюз при започване на тази година бяха 7,6%, а през 2020 година – подобен дял от 8%. Най-сериозен е растежът за година и половина на тези, които са крайни в желанието си Скопие да не бъде допускано: 15,3% в този момент, против 6,1% през 2020 г.
Втвърдяването на позициите идва за сметка на спад на половина на тези, които не могат да образуват мнение. Това значи, че в хода на дебата в последните месеци, обществото очевидно последователно образува по-активна позиция и тя демонстрира признаци на консолидация в едната посока. Така, на процедура, за две години има повишение на кардиналната поддръжка в обществото ни във връзка с приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че единствено при подчертаното изискване, че извършва контракта с нас.
В рамките на две следващи години (2020 година и 2021 г.) „ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира настройките на българските жители и по още един, обвързван с тематиката „ Северна Македония “, знак – целите на българите по отношение на съседката ни.
Както на въпроса за участието на Северна Македония, по този начин и при този, се следи спад измежду колебаещите се и заемане на по-твърда позиция. В рамките на година делът на далите отговор, че най-важното е Северна Македония да уреди връзките си с нас, а не толкоз дали ще влезе в Европейски Съюз, е повишен с 13 процентни пункта – още веднъж за сметка на зоната на колебаещите се. Делът на противоположните отговори може би е бухнал леко – от 5,8% на 7,5 на 100.
Данните не са учудващи като се има поради чувствителността за голяма част от българите по въпроса. Също по този начин, сравняването на две точки във времето към момента не значи трайна наклонност. Последващи проучвания ще покажат дали съществуват ясни трендове. Тепърва ще се види въздействието на новите процеси, вероятно отражение на войната в Украйна, активизацията на властта по тематиката и така нататък
------------------------------------------
* Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “, надлежно телефонен сондаж измежду 800 души, извършен през февруари 2022 година, телефонен сондаж, извършен през юни 2021 година измежду 890 души, както и проучвания лице в лице, извършени надлежно: ноември 2020 година измежду 808 души; декември 2021 година измежду 803 души; януари 2022 година измежду 805 души. Абсолютната оптималната неточност е ±3,5% при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 хиляди пълнолетни българи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ